За книгата: 2014 г. / С тих стон бащата падна от коня си. Между лопатките му стърчеше стрела от арбалет. Не помня как слязох от коня, как се озовах до баща си, помня как го извиках, как извадих болта, как го обърнах по гръб. Помня, че гърдите му бяха мокри от кръв и че беше мъртъв. Да кажа, че бях уплашен, означава да не кажа нищо; изобщо не разбирах какво се случва. Гласът на съветника Гер ме извади от ступора ми. - Какво направи, княже? Ти уби баща си! - извика той. - Не, не съм го направил! - извиках аз, като скочих на крака. - Ти го уби! Всички сме свидетели! - продължи Гер, приближавайки се. - Знаете ли какъв е законът - убиецът плаща с живота си за престъплението си. Вече беше на две крачки от мен, в ръката му се появи кама. Която по някаква причина вече беше цялата в кръв...